Казусът „Св. св. Кирик и Юлита” ще стигне до Страсбург

източник :в-к Марица 04 март 2015 стр.18

100 000 лева на година струва поддръжката на комплекса
Автор: Даниела АРНАУДОВА

Близо 300 проекта са дарили членовете на Съюз на архитектите в България за построяването на храмове. В цялата страна. Това става ясно от сайта на Съюза. Поводът да направят тази кратка справка са продължителните съдебни спорове с Пловдивската Света Митрополия по казуса - „Свети Кирик и Юлита”. С днешна дата архитектите реагират и протестират срещу „несправедливото присвояване на творческия им комплекс „Св. св. Кирик и Юлита" от Пловдивската Митрополия и унищожаване на интелектуалните ценности на Международната академия на архитектурата", пише в последното писмо на УС на САБ.

Сред дарителите има и пловдивски имена. „Дарението - това е личната воля на човека. То идва от добродетелното му чувство, а не е пазарлък, за купуване на индулгенции”, казва арх. Хубена Салджиева. Неин е проектът за камбанарията над село Бойково. Арх. Мариана Алексиева пък подготви проекта за последната църква в район „Тракия”. Също за „Св. Архангел Михаил" в Асеновград. Нищо, че от години работи в Кувейт, където има собствено студио. Сред другите дарители от Пловдив са архитектите Весела Дечева, Цонко Солаков, Никола Балджиев, Илко Николов, Райка Николова и Красимир Колев.

Дарението най-често засяга ремонта и реконструкцията на храмовите комплекси или на части от тях, примерно камбанарията. Някои параклиси в страната също са видели бял свят по този начин. И манастирите не правят изключение, а често „в сметката” влизат и магазините за църковна утвар. В едни случаи е дарен проекта, в други - цялата реализация. Безвъзмездно по всички специалности. Или са финансирани отделни части от разработката.

Всички тези изследвания са скъпи, чисто финансово, обясняват запознати. Обикновено те се правят в колективи, заедно с археолози, с реставратори, с конструктори. „Това е огромен труд, който е свършен от нас през годините, но никога не е посягано на Българската православна църква, като институция или като собственост”, обяснява арх. Салджиева. Според нея, безвъзмездният труд е едната страна на монетата, но по-съществено е друго. „В повечето случаи става въпрос за наследство - национална недвижима културна ценност и за запазване духа на българина. Ценното е това, че през всичките изминали години, от когато съществува организираната ни дейност, като Съюз на архитектите в България, ние сме съхранявали българското. Правили сме всичко възможно, то да оцелее във вида, в който сме го наследили. Независимо дали сме получили или не своето възнаграждение”, казва арх. Салджиева.

Поддръжката

Мисля, че поводът за настоящия спор е един „апетитен” обект , но вероятно владиката на Пловдивската Света Митрополия не си е направил сметка колко струва поддържането му. Тази сграда не може да се самоиздържа от идеална дейност”, коментира арх. Салджиева. Според счетоводните документи на съюза и нейни груби изчисления да необходими най-малко 100 000 лева на година за поддръжка на светския комплекс, да може да работи. „Разбира се, това сме го правили до сега ние, САБ - влагали сме ежегодно тези пари и сме поддържали комплекса в безупречно състояние. Затова освен архитектурни събития в комплекса развивахме и странични стопански дейности, примерно ресторантьорство. Не можем постоянно да провеждаме архитектурни събития. Творческата база на САБ „Свети Кирик и Юлита” е един светски комплекс, той не е религиозен. Но светската ни дейност в базата - пленери, семинари, обсъждания, лекции не пречи тук да се извършват религиозни дейности. В църквата „Света Параскева”, която се намира в двора на комплекса над с. Горни Воден. Двете неща се съвместяват, вратите на творческата база на САБ винаги са били отворени за желаещите да се черкуват в храма. Така беше и по време на последния архитектурен пленер ”ЕКО Марица, 2009”, от който Пловдив получи и сега развива великолепни младежки идеи за реката. Такива примери има и в България, и по света.

Никога не е имало конфликт до сега”, твърди арх. Хубена Салджиева. Докато архитектите поддържали комплекса давали около 30 000 лв., само за заплати на персонала тук. Според запознати, базата „страда” от климатичните условия. За съжаление местността е влажна и това провокира постоянното овлажняване на сградите. Свлачищата са другият проблем. Те също изискват редовна поддръжка, т.е. допълнителни оздравителни дейности или ремонти. Така, че не е лесно да се грижиш за подобен комплекс е изводът на архитектите. Те припомнят, че става дума за над 8400 кв. м разгъната застроена площ. Докато постройката, заварена от тях на въпросното място преди години, била просто руина.

Бъдещето

Казусът „Свети Кирик и Юлита” ще стигне до Страсбург, обещават архитектите. „Особено след това безчинство, което се извърши спрямо стенописите в църквата „Света Марина”. С действията си пловдивският митрополит понижи категорията на обекта като национална културна ценност. Църквата се превърна в най-обикновена сграда за извършване на религиозни ритуали. Тя вече не е национална културна ценност - храм от XVIII век, няма художествените, естетически и исторически стойности, които даваха основанието да бъде категоризирана. Тя ги загуби безвъзвратно”, допълва арх. Салджиева.

Анкета:

Как ще коментирате казуса „Свети Кирик и Юлита”?

Арх. Хубена САЛДЖИЕВА

„Това, което в момента се случва е живо грабителство. Това е организирано, престъпно поведение на държавно ниво срещу интелигенцията на България - редуват се нападките срещу лекари, учители, журналисти, артисти, архитекти ... За да може тя да бъде унищожена, да няма хора с по-свободно мислене. Всички архитекти, които са участвали в създаването на този комплекс като творческа база, могат да потвърдят истината за нето, защото има архиви. Много е „хубаво” да вземеш чуждото! Човекът, който в момента оглавява Пловдивската митрополия, не за първи път посяга на национални културни ценности. Нека си припомним как беше опорочен манастира до Куклен. Също посегателствата спрямо църквата „Света Марина”в Пловдив и Църквата-костница в Батак. Факт е, че не му представлява пречка, на своя глава, без санкции на съответните органи и институции, да преустройва и ремонтира обекти, които се ползват за нуждите на религиозните обреди, Камо ли да вземе сгради, които в същността си са един светски комплекс.

В знак на подкрепа на делата и солидарност с правотата на църквата, владиката отправи подвеждащ призив към миряните за извънреден тридневен пост преди Великите пости. Едва ли обаче „смиреното паство” знае истината за същината за спора между Съюза на архитектите в България и Пловдивска Света митрополия. И, още повече да е в течение на факта, че манастирът „Св. св. Кирик и Юлита „се е намирал по-нависоко в планината спрямо сегашната творческа база на САБ, изградена на местото на установените през 70-те години на 20 век руини на манастирски комплекс носещ името на едноименната църква „Св. Параскева”.

Арх. Чавдар ТЕНЕВ

„За наше голямо учудване масово по медиите се говори за манастира „Св. Кирик и Юлита“, а такъв не съществува много отдавна. Някога е имало манастир с много по-малък обем и дървена конструкция, която е изгоряла. По-късно сградата е частично възстановена и използвана за концлагер, а след това и за лудница, която също изгаря. В сегашния си вид сградата е построена през 80-те години за Творческата база на Съюза на архитектите в България и Международната академия за архитектура със средствата на всички български архитекти. Тази нова постройка, изградена на почти празния терен, след двукратното му опожаряване е доста по-голяма по обем и с функционална схема, необходима за нуждите на архитектурна творческа база. В нея има обзаведени работни помещения, конферентна зала, изложбена зала, хранителен блок и блок за настаняване. Въпреки, че това не е манастир името „Св. Кирик и Юлита“ на творческата база е останало от уважение и като спомен за историята на това място”.

Арх. Мария СТОЯНОВА

„Няколко много силни момента, свързани със „Св. Кирик и Юлита“ са се запечатали в живота ми. Единият е когато мои приятели-студенти правеха заснемането на останките от сгради през 1978 г. чрез Националния експедиционен клуб - НЕК към ВИАС. Отивайки там, видях руини, разхвърляни дюшеци и бели шапчици, останали от лудницата. За манастир и дума не може да става.

Вторият момент е младежкият международен пленер, организиран от САБ през 1989 г., третиращ пространството над тунела в Пловдив. Изключително вълнуващи спомени и контакти имам от тогава. 40 млади архитекти от цял свят работехме една седмица в обзаведените с чертожни дъски зали, в приятна творческа обстановка. Радвам се, че преди 3 години САБ Пловдив организира отново подобен младежки пленер на тема: река Марица. Младите колеги имат нужда от подобни възможности. Място, където да работят по важни градски проблеми и да създават нови контакти с чужди архитекти.